Случи се преди няколко години. По празниците нашите трябваше да излязат по работа. Останах сама вкъщи за няколко часа. Вече имахме елха, всичко беше украсено, вътре беше топло, никой не ме притесняваше и бях много щастлива, че имам поне малко спокойствие.
Това обаче не трая дълго. Замислих се за всички онези хора, които нямат близки, за да прекарат заедно празниците, нямат топъл и украсен дом, нямат дори едно елхово клонче. Сами са в целия свят! Няма кой да им подаде ръка, а празниците ги натъжават още повече, защото виждат как семействата обикалят да търсят подаръци, навсякъде греят лампички, децата се смеят, а те нямат дори какво да сложат в устата си.
Много пъти ти е писвало и ти си е искало да се махнеш от вас, нали? Да си независим/а, да се оправяш сам/а в живота, никой да не те притеснява, да не ти пречи, да не ти казва кога да се прибираш... Наистина ли искаш такава самота? Защото, ако никой не ти каже “В 22:00 да си вкъщи!”, значи никой не го е грижа за теб. Това ли искаш?
Когато в онзи ден останах сама, макар само за няколко часа, сякаш за миг усетих болката на самотниците по света. Пред себе си имах украсата, лампичките, знаех къде са подаръците, но нямаше с кого да ги споделя и те не значеха нищо. В ума ми изникна комедията “Сам вкъщи”. И Кевин искаше да е сам, но накрая вместо сам, се оказа самотен...
Няма по-тъжно нещо от това да си сам на Коледа. Затова прегърни силно близките си, кажи им, че ги обичаш и благодари на Бог, че ги имаш. Защото може да ти се струва малко или даденост, но някои хора нямат дори това...